Всяка сутрин си правя кафе.
Не със захар, а с мъничко мляко.
Две цигари за тонус въобще
и часа си за работа чакам.

После тръгвам със свойта кола.
Само десет минутки и стигам.
В малък град до голяма река
всяко място - на няколко мигания.

Осем часа си давам труда,
после тръгвам доволно за вкъщи.
Вземам душ и приготвям храна,
всъщност сили за утре, могъщи.

Пия чаша червен елексир
от лозата ни, в двора на село.
Пускам малко Канал и Ефир
и в леглото отправям се смело.

Ей така си живея сега.
Всяко утре прилича на вчера.
Малък град, тишина, свобода,
само още финанс да намеря....