12 янв. 2022 г., 12:30

Ежедневие

482 0 1



Всяка сутрин си правя кафе.
Не със захар, а с мъничко мляко.
Две цигари за тонус въобще
и часа си за работа чакам.

После тръгвам със свойта кола.
Само десет минутки и стигам.
В малък град до голяма река
всяко място - на няколко мигания.

Осем часа си давам труда,
после тръгвам доволно за вкъщи.
Вземам душ и приготвям храна,
всъщност сили за утре, могъщи.

Пия чаша червен елексир
от лозата ни, в двора на село.
Пускам малко Канал и Ефир
и в леглото отправям се смело.

Ей така си живея сега.
Всяко утре прилича на вчера.
Малък град, тишина, свобода,
само още финанс да намеря....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...