12 янв. 2022 г., 12:30

Ежедневие

486 0 1



Всяка сутрин си правя кафе.
Не със захар, а с мъничко мляко.
Две цигари за тонус въобще
и часа си за работа чакам.

После тръгвам със свойта кола.
Само десет минутки и стигам.
В малък град до голяма река
всяко място - на няколко мигания.

Осем часа си давам труда,
после тръгвам доволно за вкъщи.
Вземам душ и приготвям храна,
всъщност сили за утре, могъщи.

Пия чаша червен елексир
от лозата ни, в двора на село.
Пускам малко Канал и Ефир
и в леглото отправям се смело.

Ей така си живея сега.
Всяко утре прилича на вчера.
Малък град, тишина, свобода,
само още финанс да намеря....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...