8 jun 2008, 8:41

Ежедневни тоалети :)

1.4K 1 33
Аз нямам гардероб, а закачалка.
Достатъчна за два-три тоалета.
Но нещо напоследък ми е малка.
А цялата ми гама е в райета.
На съмване обличам недоспиване,
но винаги оливам се с кафе
и мъка ми е. Бързам на умиране.
(Това си го оставям за пране).
Намятам си нагласата за работа.
И то, обикновено неизгладена.
На тръгване я късам на оградата.
Препъвам се. Готова съм за падане.
Макар да не успявам, не е късно.
Добре, че имам в чантата резерви.
ДокАто стигна, вече съм и мръсна.
По обед съм облечена със нерви.
Но все са неудобни и ми стягат.
А пулсът ми разбива се във вените.
Претърсвам съблекалнята и слагам
следобеден костюм от нетърпение.
След няколкото часа е за смяна.
Раздърпан на парцали. Няма мърдане.
Нахлузвам изморената премяна.
Разрошена, приготвям за тръгване.
Прибирам се, хладилникът е празен.
А вече съм тотално неглиже.
Сънят по настроението ми лази.
Но трябва нещо пак да се яде!
Вечерям промеждутъци любов,
облечена със нощница сънливост.
То, някои му викате - "живот"...
А аз - "емоционална пестеливост"!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...