Jun 8, 2008, 8:41 AM

Ежедневни тоалети :)

1.4K 1 33
Аз нямам гардероб, а закачалка.
Достатъчна за два-три тоалета.
Но нещо напоследък ми е малка.
А цялата ми гама е в райета.
На съмване обличам недоспиване,
но винаги оливам се с кафе
и мъка ми е. Бързам на умиране.
(Това си го оставям за пране).
Намятам си нагласата за работа.
И то, обикновено неизгладена.
На тръгване я късам на оградата.
Препъвам се. Готова съм за падане.
Макар да не успявам, не е късно.
Добре, че имам в чантата резерви.
ДокАто стигна, вече съм и мръсна.
По обед съм облечена със нерви.
Но все са неудобни и ми стягат.
А пулсът ми разбива се във вените.
Претърсвам съблекалнята и слагам
следобеден костюм от нетърпение.
След няколкото часа е за смяна.
Раздърпан на парцали. Няма мърдане.
Нахлузвам изморената премяна.
Разрошена, приготвям за тръгване.
Прибирам се, хладилникът е празен.
А вече съм тотално неглиже.
Сънят по настроението ми лази.
Но трябва нещо пак да се яде!
Вечерям промеждутъци любов,
облечена със нощница сънливост.
То, някои му викате - "живот"...
А аз - "емоционална пестеливост"!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....