8 nov 2017, 17:57

Екот от стъпки 

  Poesía » Del paisaje
1266 7 7
По прашната стена пробягва лъч изгубен
във края на деня, преди да падне мрака.
Той кротко ще заспи в квартала тих, безлюден,
където къщите не спят, а вечно чакат.
С олющени стени, угаснали комини,
споделят помежду си вкуса на самотата.
И само вятърът, когато с вой премине,
напразно ще смути света на тишината.
Гласът на бухала понякога се чува
в среднощната тъма от ехото понесен,
над празните гнезда, които все сънуват –
на птици отлетели замлъкналите песни… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любен Стефанов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??