Любо (Любен Стефанов)
86 202
8.11.2017 г., 17:57 ч.

Екот от стъпки 

  Поезия » Пейзажна
1156 7 7

По прашната стена пробягва лъч изгубен

във края на деня, преди да падне мрака.

Той кротко ще заспи в квартала тих, безлюден,

където къщите не спят, а вечно чакат.

 

С олющени стени, угаснали комини,

споделят помежду си вкуса на самотата.

И само вятърът, когато с вой премине,

напразно ще смути света на тишината.

 

Гласът на бухала понякога се чува

в среднощната тъма от ехото понесен,

над празните гнезда, които все сънуват –

на птици отлетели замлъкналите песни…

 

Нощта ще приюти в безмълвните дворове –

пак сенките на спящи храсти и дървета.

И няма никой портите им да отвори,

когато слънцето във клоните засвети.

 

Отминали са дните в селото, в което

звучал е детски смях и песни са се пели.

Не е останал звук от песните изпети

и няма и следа от стъпки извървени…

 

А някъде оттук – не толкова далече –

в съня си някой бърза, крачейки задъхан,

към чакащия дом във призрачната вечер

и екота от стъпки в двора тих заглъхва.

© Любен Стефанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??