Екот от стъпки
По прашната стена пробягва лъч изгубен
във края на деня, преди да падне мрака.
Той кротко ще заспи в квартала тих, безлюден,
където къщите не спят, а вечно чакат.
С олющени стени, угаснали комини,
споделят помежду си вкуса на самотата.
И само вятърът, когато с вой премине,
напразно ще смути света на тишината.
Гласът на бухала понякога се чува
в среднощната тъма от ехото понесен,
над празните гнезда, които все сънуват –
на птици отлетели замлъкналите песни…
Нощта ще приюти в безмълвните дворове –
пак сенките на спящи храсти и дървета.
И няма никой портите им да отвори,
когато слънцето във клоните засвети.
Отминали са дните в селото, в което
звучал е детски смях и песни са се пели.
Не е останал звук от песните изпети
и няма и следа от стъпки извървени…
А някъде оттук – не толкова далече –
в съня си някой бърза, крачейки задъхан,
към чакащия дом във призрачната вечер
и екота от стъпки в двора тих заглъхва.
© Любен Стефанов All rights reserved.
