Роди се в екрана ми черен,

момиче със златни коси,
видях я във Интернет, там я намерих,

една тракаща машина ни сближи.

Пръстите заработиха бързо,

написах, уверен: ,,здравей’’,

знаех, че трябваше първо

да види човека във мен.

Ръката ми спря се на ,,изпрати’’,

пръста ми повдигна се леко,

сърцето ми силно под удар тупти,

дори да знае, че тя е далеко.

Сякаш сънувах миражи,

но уж отдалеч ме обичаш,

дано с теб се някога срещнем,

мое екранно момиче.