9 мар. 2015 г., 16:39

Екранно момиче

506 0 0

Роди се в екрана ми черен,

момиче със златни коси,
видях я във Интернет, там я намерих,

една тракаща машина ни сближи.

 

Пръстите заработиха бързо,

написах, уверен: ,,здравей’’,

знаех, че трябваше първо

да види човека във мен.

 

Ръката ми спря се на ,,изпрати’’,

пръста ми повдигна се леко,

сърцето ми силно под удар тупти,

дори да знае, че тя е далеко.

 

Сякаш сънувах миражи,

но уж отдалеч ме обичаш,

дано с теб се някога срещнем,

мое екранно момиче.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...