9.03.2015 г., 16:39

Екранно момиче

511 0 0

Роди се в екрана ми черен,

момиче със златни коси,
видях я във Интернет, там я намерих,

една тракаща машина ни сближи.

 

Пръстите заработиха бързо,

написах, уверен: ,,здравей’’,

знаех, че трябваше първо

да види човека във мен.

 

Ръката ми спря се на ,,изпрати’’,

пръста ми повдигна се леко,

сърцето ми силно под удар тупти,

дори да знае, че тя е далеко.

 

Сякаш сънувах миражи,

но уж отдалеч ме обичаш,

дано с теб се някога срещнем,

мое екранно момиче.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...