29 mar 2008, 13:54

Експеримент

964 0 24
 

                                      Извън водопада на чувствата,

                                      далеч от полетата на виденията,

                                      зад планините от сънища,

                                      светът съществува непредсказуем.

                                       Как често протягам ръце

                                      истинския образ да докосна,

                                      а той ми се изплъзва

                                      като пясък между пръстите,

                                      като вода между устните,

                                       като вятър между клоните,

                                       като звуци от арфа край ушите ми.

                                       Остават само отражения.

                                       Кратки мигове възприятие,

                                       граничещо с илюзия.

                                       Усещане за нещо изживяно,

                                       измислено или сънувано.

                                       Вярвайки на сетивата си,

                                       винаги се подхлъзвам,

                                       по склона на желанията.

                                       И се плъзгам надолу

                                       до сблъсъка с различното.

                                       Удар или докосване?

                                       Всичко зависи от болката.

                                                  

                                      

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Философско до последната дума.Чудесна си,Валя,и как хубаво си го казала...Браво и гуш
  • Истинска поезия и философия...Поздравления за мъдростта...
  • Надеждите и реалния свят,вечния сблъсък.Красив ,силен и реалистичен стих.Много те харесвам, Вале!
  • Този раздел: "Философска" винаги ми е бил малко странен!
    Думата "мъдрост"/наред с формите и произвoдните си/ е една от най-обезценените и преекстраполирани в този сайт!
    Но тук е един от онези изключитено редки случаи, в които и разделът и думата са абсолютно точни!
    Страхотен стих!!!
    Ave
  • Без забележка както винаги !

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...