29 мар. 2008 г., 13:54

Експеримент

962 0 24
 

                                      Извън водопада на чувствата,

                                      далеч от полетата на виденията,

                                      зад планините от сънища,

                                      светът съществува непредсказуем.

                                       Как често протягам ръце

                                      истинския образ да докосна,

                                      а той ми се изплъзва

                                      като пясък между пръстите,

                                      като вода между устните,

                                       като вятър между клоните,

                                       като звуци от арфа край ушите ми.

                                       Остават само отражения.

                                       Кратки мигове възприятие,

                                       граничещо с илюзия.

                                       Усещане за нещо изживяно,

                                       измислено или сънувано.

                                       Вярвайки на сетивата си,

                                       винаги се подхлъзвам,

                                       по склона на желанията.

                                       И се плъзгам надолу

                                       до сблъсъка с различното.

                                       Удар или докосване?

                                       Всичко зависи от болката.

                                                  

                                      

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Философско до последната дума.Чудесна си,Валя,и как хубаво си го казала...Браво и гуш
  • Истинска поезия и философия...Поздравления за мъдростта...
  • Надеждите и реалния свят,вечния сблъсък.Красив ,силен и реалистичен стих.Много те харесвам, Вале!
  • Този раздел: "Философска" винаги ми е бил малко странен!
    Думата "мъдрост"/наред с формите и произвoдните си/ е една от най-обезценените и преекстраполирани в този сайт!
    Но тук е един от онези изключитено редки случаи, в които и разделът и думата са абсолютно точни!
    Страхотен стих!!!
    Ave
  • Без забележка както винаги !

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...