Извън водопада на чувствата,
далеч от полетата на виденията,
зад планините от сънища,
светът съществува непредсказуем.
Как често протягам ръце
истинския образ да докосна,
а той ми се изплъзва
като пясък между пръстите,
като вода между устните,
като вятър между клоните,
като звуци от арфа край ушите ми.
Остават само отражения.
Кратки мигове възприятие,
граничещо с илюзия.
Усещане за нещо изживяно,
измислено или сънувано.
Вярвайки на сетивата си,
винаги се подхлъзвам,
по склона на желанията.
И се плъзгам надолу
до сблъсъка с различното.
Удар или докосване?
Всичко зависи от болката.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.