Mar 29, 2008, 1:54 PM

Експеримент

965 0 24
 

                                      Извън водопада на чувствата,

                                      далеч от полетата на виденията,

                                      зад планините от сънища,

                                      светът съществува непредсказуем.

                                       Как често протягам ръце

                                      истинския образ да докосна,

                                      а той ми се изплъзва

                                      като пясък между пръстите,

                                      като вода между устните,

                                       като вятър между клоните,

                                       като звуци от арфа край ушите ми.

                                       Остават само отражения.

                                       Кратки мигове възприятие,

                                       граничещо с илюзия.

                                       Усещане за нещо изживяно,

                                       измислено или сънувано.

                                       Вярвайки на сетивата си,

                                       винаги се подхлъзвам,

                                       по склона на желанията.

                                       И се плъзгам надолу

                                       до сблъсъка с различното.

                                       Удар или докосване?

                                       Всичко зависи от болката.

                                                  

                                      

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Шейтанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Философско до последната дума.Чудесна си,Валя,и как хубаво си го казала...Браво и гуш
  • Истинска поезия и философия...Поздравления за мъдростта...
  • Надеждите и реалния свят,вечния сблъсък.Красив ,силен и реалистичен стих.Много те харесвам, Вале!
  • Този раздел: "Философска" винаги ми е бил малко странен!
    Думата "мъдрост"/наред с формите и произвoдните си/ е една от най-обезценените и преекстраполирани в този сайт!
    Но тук е един от онези изключитено редки случаи, в които и разделът и думата са абсолютно точни!
    Страхотен стих!!!
    Ave
  • Без забележка както винаги !

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...