29.03.2008 г., 13:54

Експеримент

963 0 24
 

                                      Извън водопада на чувствата,

                                      далеч от полетата на виденията,

                                      зад планините от сънища,

                                      светът съществува непредсказуем.

                                       Как често протягам ръце

                                      истинския образ да докосна,

                                      а той ми се изплъзва

                                      като пясък между пръстите,

                                      като вода между устните,

                                       като вятър между клоните,

                                       като звуци от арфа край ушите ми.

                                       Остават само отражения.

                                       Кратки мигове възприятие,

                                       граничещо с илюзия.

                                       Усещане за нещо изживяно,

                                       измислено или сънувано.

                                       Вярвайки на сетивата си,

                                       винаги се подхлъзвам,

                                       по склона на желанията.

                                       И се плъзгам надолу

                                       до сблъсъка с различното.

                                       Удар или докосване?

                                       Всичко зависи от болката.

                                                  

                                      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Философско до последната дума.Чудесна си,Валя,и как хубаво си го казала...Браво и гуш
  • Истинска поезия и философия...Поздравления за мъдростта...
  • Надеждите и реалния свят,вечния сблъсък.Красив ,силен и реалистичен стих.Много те харесвам, Вале!
  • Този раздел: "Философска" винаги ми е бил малко странен!
    Думата "мъдрост"/наред с формите и произвoдните си/ е една от най-обезценените и преекстраполирани в този сайт!
    Но тук е един от онези изключитено редки случаи, в които и разделът и думата са абсолютно точни!
    Страхотен стих!!!
    Ave
  • Без забележка както винаги !

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...