30 dic 2008, 8:42

Експериментално (опит за гениАлно модифицирана поезия )

  Poesía
773 0 11
с изтънченост и финес
балон но не със хелий
а с мръсен въздух
напомпване до пръсване
утре ходя
днес проглеждане
вчера не знам
взиране може би
не по -далеч от носа си
патетично поетичен пасаж
от измрели мекотели
плъзнали след суша
или бунт на раците
гдето все всичко наопаки
а те обратно
приличащи на витражи
от строшено стъкло
лепилото е в недостиг
миражно - хладни са
като оазиси без вода
само бутафория от илюзии
разюздани ветрове на типажи
от множества
след разлагане
на биноми
като връх на игла
не в купа сено
прободено слънце
грипозна луна
митично примитивно
упадъчно разложимо на
множители
без частно
поемайки делителя
определяйки го като
умножител
на втора степен
химери
неопределимо разслоени на признаци
вътреродови
впрегнати в редове
и колони
не колизеуми
амфитеатрално разкъсани
в няколко кръга
прозирно вметнати
вместо цитати като
плакат
на цитаделата
на душата
покровителствано последвани
помрачително
умозаключителни
обичливо задушливи
от за... душевности

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На това забравих да ти пиша:
    Й-Й-Й-Й-Е-Е-Е-С!
  • Весели празници Нел,с много усмивки!!!
  • Здравей, Нел! Хубав опит. Ама видях и други такива... И всеки ден ги виждам... И май не са те разбрали правилно... И това видях... Весели празници, мила!
  • Просто да драсна
    един,
    два -
    три реда.
  • Експериментално - заглавието не звучи ли на място?
    Просто реших да пиша без ...почти никаква пунктоация, да , да експериментирам , нищо повече. А втората част от заглавието - ами не сложих усмивка..., но пък е тъжно за такива произведения. Идеята - думите си се нижеха сами.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....