29 mar 2019, 23:06

Експресионистична любов

910 3 1

Сбогом. 

Знаеш, че не нарушавам

обещанията си...

не искам да те нараня, 

но имам нужда 

да сваля този товар. 

Сбогом.

Знай, че каквото и да се случи, 

оставаш най-ценният ми приятел, 

но нещо вътре в мене 

не спира да шава... 

една заблуда, 

от която трябва 

да се освободя.

Сбогом. 

Кой път е правилен 

и кой грешен?

Как да кажа, че искам 

да сложа край, 

как да кажа, че трябва 

да продължа напред? 

Отдавна сме поели 

по своите илюзии. 

Кой път е правилен 

и кой грешен?

Сбогом! 

Сякаш съм твърде близо, 

за да те обичам...

не мога да лъжа вече, 

опитах, исках, 

трябва да бъда 

честен със себе си. 

Сбогом.

Даде ми повече отколкото мога да върна и заслужаваш още толкова много... 

нищо не мога да кажа, 

нищо не мога да направя,

нищо не мога да ти дам, 

тази токсична любов 

ни с р и в а.  

Сбогом...

Твърде съм близо, 

за да те обичам, 

трябва да поема 

по нов път, 

без да поглеждам назад.

Още в началото знаеше, 

че лъжата ще има край.

Сбогом?

Не може да ме сложиш 

в клетка и да ме молиш 

да те обичам.

Не мога да бъда 

истински любящия мъж, 

но Бог ми е свидетел - исках!

С...бог...ом. 

Твърде съм близо, 

за да те обичам, 

не мога да се 

         крия 

вече, трябва да бъда честен

със Себе си.

Сбог

Или обичаш, или не, 

грешно е да си играем 

с любовта. Но е...сладко

Довиждане?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Филип Филипов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Не може да ме сложиш
    в клетка и да ме молиш
    да те обичам.
    Не мога да бъда
    истински любящия мъж,
    но Бог ми е свидетел - исках!"
    Така е- обичта не вирее в затворени помещения, тоест в "клетка".
    Дори на растенията им трябва светлина и простор, какво ли остава за хората.
    Хареса ми смисълът в стихотворението, както и вътрешният, приличащ на монолог разговор на лирическия. Поздрави!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...