Сбогом.
Знаеш, че не нарушавам
обещанията си...
не искам да те нараня,
но имам нужда
да сваля този товар.
Сбогом.
Знай, че каквото и да се случи,
оставаш най-ценният ми приятел,
но нещо вътре в мене
не спира да шава...
една заблуда,
от която трябва
да се освободя.
Сбогом.
Кой път е правилен
и кой грешен?
Как да кажа, че искам
да сложа край,
как да кажа, че трябва
да продължа напред?
Отдавна сме поели
по своите илюзии.
Кой път е правилен
и кой грешен?
Сбогом!
Сякаш съм твърде близо,
за да те обичам...
не мога да лъжа вече,
опитах, исках,
трябва да бъда
честен със себе си.
Сбогом.
Даде ми повече отколкото мога да върна и заслужаваш още толкова много...
нищо не мога да кажа,
нищо не мога да направя,
нищо не мога да ти дам,
тази токсична любов
ни с р и в а.
Сбогом...
Твърде съм близо,
за да те обичам,
трябва да поема
по нов път,
без да поглеждам назад.
Още в началото знаеше,
че лъжата ще има край.
Сбогом?
Не може да ме сложиш
в клетка и да ме молиш
да те обичам.
Не мога да бъда
истински любящия мъж,
но Бог ми е свидетел - исках!
С...бог...ом.
Твърде съм близо,
за да те обичам,
не мога да се
крия
вече, трябва да бъда честен
със Себе си.
Сбог
Или обичаш, или не,
грешно е да си играем
с любовта. Но е...сладко
Довиждане?
© Филип Филипов All rights reserved.
в клетка и да ме молиш
да те обичам.
Не мога да бъда
истински любящия мъж,
но Бог ми е свидетел - исках!"
Така е- обичта не вирее в затворени помещения, тоест в "клетка".
Дори на растенията им трябва светлина и простор, какво ли остава за хората.
Хареса ми смисълът в стихотворението, както и вътрешният, приличащ на монолог разговор на лирическия. Поздрави!