Живот без драма, буря, ураган
е недокоснат камък от вълните.
Дори в коприна и сатен постлан,
не може да се слее със звездите.
Живееш го, но някак без мерак,
натрапчиво, капризно и неловко.
Пътуваш в стария проскърцващ влак,
с наивен поглед, замечтано, кротко.
Живееш го екстремно, на педал
и нещо все не стига за финала.
Сърцето безвъзвратно си предал,
а чувствата душата е раздала.
Живееш го, защото си инат
и в пропастта полита егоизмът.
Живееш го, защото този свят
не се гради с духа на песимизма...
© Наташа Басарова Todos los derechos reservados