2 abr 2016, 18:47  

Еквидистантно 

  Poesía
1041 3 19
Аз не вярвам във земна любов.
Този свят е роден за забрава.
Там - до мъртвия славей готов,
дрезгав глас пак пиянски запява.
И умира врабче под снега -
знак за равенство между бездомни.
Ту хралупа, ту бяла яка,
като снимка от ледени спомени.
Моят дом е самотно небе -
валяк сив от накълбени облаци.
Само луд би се чувствал добре -
лудостта ми приижда на орляци. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??