2.04.2016 г., 18:47 ч.  

Еквидистантно 

  Поезия
954 3 19

Аз не вярвам във земна любов.
Този свят е роден за забрава.
Там - до мъртвия славей готов,
дрезгав глас пак пиянски запява.

И умира врабче под снега -
знак за равенство между бездомни.
Ту хралупа, ту бяла яка,
като снимка от ледени спомени.

Моят дом е самотно небе -
валяк сив от накълбени облаци.
Само луд би се чувствал добре -
лудостта ми приижда на орляци.

Над последната моя любов
тънък дим се оттича нагоре.
Вдишва Бог със студен благослов
от живота на тленните хора.

© Младен Мисана Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасен финал и много тъжен! Поздравления, дълбоко емоционален стих!
  • Благодаря ти, Лъвице! Бях решил, че си ме забравила вече, но ти ме опроверга - толкова радостно.
  • Липсваше ми тази поезия.Къде другаде бих открила дълбокият смисъл на облачен дом и бездомната свобода на птиците!
    Благодаря за Поезията, Мисана!
  • Благодаря ви за вниманието: Василе, Роси, Любомире и Калиа!
    П.П. На въпроса ти, Любомире. Може би се позиционира извън този свят.
    Не съм го питал и затова мога само да предполагам.
  • Интересна трактовка на равно отдалечеността, но къде точно се позиционира лирическият герой? Ще ми е интересно да разбера - предварително благодаря.
  • Самотното небе - домът на един замислен поет... Поздрави!
  • Моят дом е самотно небе! Браво поздравявам те.
  • Благодаря зя вниманието и за хубавите думи, Капка и Символ!
  • Харесва ми твоето творчество, леко горчиво, истинско, обективно! Изразните ти средства са прекрасни, потапящи читателя в емоцията на лирическия герой, рисуващи картината, който той вижда!
  • Благодаря за хубавия отзив, Еси!
  • Със затаен дъх прочетох този невероятен стих. Радвам се, че има такива талантливи автори, които доставят удоволствие с творбите си. Благодаря, Младене!
  • Благодаря на всички коментирали за вниманието към скромния ми текст.
  • Моят дом е самотно небе -
    валяк сив от накълбени облаци.
    Само луд би се чувствал добре -
    лудостта ми приижда на орляци.
  • Умираща земна любов за мен няма, но стихотворението ти ми харесва. Поздрави и хубава вечер и слънчев неделен ден!
  • Стана ми и студено и мъчно за тази умираща земна любов....Благодаря ти за този невероятен стих!
  • Когато чета стиховете ти винаги се откъсвам от битието и се докосвам до нещо по съвършенно.
    Желая ти слънчев неделен ден!
    По технически причини известно време не бях в сайта.
  • Глътка свеж въздух... Хубаво пишеш, Мисана...
  • Любовта е на еднакво разстояние между Бога и тленните хора. Замислящо.
  • Едно от най-прекрасните неща, които някога съм чела! Аплодисменти!
Предложения
: ??:??