Еквидистантно
1.2K
3
19
Аз не вярвам във земна любов.
Този свят е роден за забрава.
Там - до мъртвия славей готов,
дрезгав глас пак пиянски запява.
И умира врабче под снега -
знак за равенство между бездомни.
Ту хралупа, ту бяла яка,
като снимка от ледени спомени.
Моят дом е самотно небе -
валяк сив от накълбени облаци.
Само луд би се чувствал добре -
лудостта ми приижда на орляци.
Над последната моя любов
тънък дим се оттича нагоре.
Вдишва Бог със студен благослов
от живота на тленните хора.
© Младен Мисана All rights reserved.
