31 ago 2011, 20:45

Екзюперизъм

  Poesía
1.7K 0 33

Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му“

(и името) - Antoine Marie Jean-Baptiste Roger de Saint-Exupéry (Антоан дьо Сент Екзюпери)

Екзюперизъм

 

Уханна вечер - благороден газ...

покръква тихо жабешкото лято.

Луната - палачинка с шоколад,

сервирана е в сребърното блато.

 

Такава прелест помни се дълбоко...

а ресторанта - с милиард звезди!

Мухите лапах просто напосоки,

преглъщайки с изцъклени очи.

 

Завесата повдигна волен вятър,

отнесе мислите ми толкова далеч

...

А цензурата тракна с клюн: - Театър-р...

поръчахте си – плащайте билет!

 

Театър да, но не пишман кан-кан,

на ценности разголени, обрани -

оскубан щъркел, чапла, пеликан,

в кючек без перушинени фустани.

 

Възторжен зрител, скромен актьор

ту гледам, ту сценария си пиша.

Хем в кралски, хем във селски гьол,

тъй ден-по ден живота ми издиша.

 

И принц, и просяк – горд, и жалък,

понякога добър, и даже лесен...

на моята планета аз съм малък -

запея ли... и космоса е тесен!

 

Куин“ се чувствам - шоуто живее...

звездите са ми дали потекло!

Какво му трябва на жабок да пее?! -

Любов, Луна!... и някакво блато.

 

Ква-а-а...

 


О, да! The Show Must Go On...

и вдъхновението също да не спира!

Аз просто вземам верния си тон -

принцесите“ очакват мойта лира.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...