31 ago 2011, 20:45

Екзюперизъм

  Poesía
1.7K 0 33

Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му“

(и името) - Antoine Marie Jean-Baptiste Roger de Saint-Exupéry (Антоан дьо Сент Екзюпери)

Екзюперизъм

 

Уханна вечер - благороден газ...

покръква тихо жабешкото лято.

Луната - палачинка с шоколад,

сервирана е в сребърното блато.

 

Такава прелест помни се дълбоко...

а ресторанта - с милиард звезди!

Мухите лапах просто напосоки,

преглъщайки с изцъклени очи.

 

Завесата повдигна волен вятър,

отнесе мислите ми толкова далеч

...

А цензурата тракна с клюн: - Театър-р...

поръчахте си – плащайте билет!

 

Театър да, но не пишман кан-кан,

на ценности разголени, обрани -

оскубан щъркел, чапла, пеликан,

в кючек без перушинени фустани.

 

Възторжен зрител, скромен актьор

ту гледам, ту сценария си пиша.

Хем в кралски, хем във селски гьол,

тъй ден-по ден живота ми издиша.

 

И принц, и просяк – горд, и жалък,

понякога добър, и даже лесен...

на моята планета аз съм малък -

запея ли... и космоса е тесен!

 

Куин“ се чувствам - шоуто живее...

звездите са ми дали потекло!

Какво му трябва на жабок да пее?! -

Любов, Луна!... и някакво блато.

 

Ква-а-а...

 


О, да! The Show Must Go On...

и вдъхновението също да не спира!

Аз просто вземам верния си тон -

принцесите“ очакват мойта лира.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...