Екзюперизъм
„Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му“
(и името) - Antoine Marie Jean-Baptiste Roger de Saint-Exupéry (Антоан дьо Сент Екзюпери)
Екзюперизъм
Уханна вечер - благороден газ...
покръква тихо жабешкото лято.
Луната - палачинка с шоколад,
сервирана е в сребърното блато.
Такава прелест помни се дълбоко...
а ресторанта - с милиард звезди!
Мухите лапах просто напосоки,
преглъщайки с изцъклени очи.
Завесата повдигна волен вятър,
отнесе мислите ми толкова далеч
...
А цензурата тракна с клюн: - Театър-р...
поръчахте си – плащайте билет!
Театър да, но не пишман кан-кан,
на ценности разголени, обрани -
оскубан щъркел, чапла, пеликан,
в кючек без перушинени фустани.
Възторжен зрител, скромен актьор
ту гледам, ту сценария си пиша.
Хем в кралски, хем във селски гьол,
тъй ден-по ден живота ми издиша.
И принц, и просяк – горд, и жалък,
понякога добър, и даже лесен...
на моята планета аз съм малък -
запея ли... и космоса е тесен!
„Куин“ се чувствам - шоуто живее...
звездите са ми дали потекло!
Какво му трябва на жабок да пее?! -
Любов, Луна!... и някакво блато.
Ква-а-а...
О, да! The Show Must Go On...
и вдъхновението също да не спира!
Аз просто вземам верния си тон -
„принцесите“ очакват мойта лира.
© Борис Борисов All rights reserved.
