Ел Камино*
(Пътят)
„Човекът“ добре преживява,
но идва внезапен Момент,
когато за Път закопнява –
номад по душа... Приземе́н...
Оставя без жалост комфорта
на своя сегашен живот
събран в „статистична кохорта“ –
за Правото: „Да е на ход!...“
И ето: той древните пътища
избира за своя съдба, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse