Ел Камино*
(Пътят)
„Човекът“ добре преживява,
но идва внезапен Момент,
когато за Път закопнява –
номад по душа... Приземе́н...
Оставя без жалост комфорта
на своя сегашен живот
събран в „статистична кохорта“ –
за Правото: „Да е на ход!...“
И ето: той древните пътища
избира за своя съдба, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up