14.08.2020 г., 20:51

Ел Камино*

1.4K 0 1

 

Ел Камино*

(Пътят)

 

„Човекът“ добре преживява,

но идва внезапен Момент,

когато за Път закопнява –

номад по душа... Приземе́н...

 

Оставя без жалост комфорта

на своя сегашен живот

събран в „статистична кохорта“ –

за Правото: „Да е на ход!...“

 

И ето: той древните пътища

избира за своя съдба,

и всичко за своето бъдеще

е скрил в пилигримска торба...

 

Тояга – да има опора,

кратунка с вода за из път,

а покрив в нощта за отмора

възможно да му е – дъждът...

 

И някак: до днес  непозната –                             

с имагине́рен светлик

омайваща Вяра в Душата

го грабва във същия миг...

 

... И тръгва Човекът тогава,

а Пътят повежда го сам –

тъй както Страстта повелява –

в посока към Божия храм...

 

Със своите мисли останал

интимно в нощта, насаме́ –

разбира с какво се е хванал:

в Живота си шанс да даде́...

 

А „черната дупка“ в Душата му

 „погълнала“ всички  мечти –

дали́ ще ги прати нататък

във път към далечни звезди?...

 

И с тях да насели Човекът

незнайни до днес Светове́,

където Животът е текъл

в отделни от нас векове́...

 

... А Пътят към Храма е труден,

не е като пролетен лес –

във ранното утро пробуден

от птици в любовен ексцес...

 

Човекът върви под звездите, **

торбата досадно тежи́,

че в нея: не само мечтите –

и сухите дрехи държи́!...

 

Разбрал е божествено ясно

„престоя“ си в своя Живот),

че Пътят е нещо прекрасно –

към Вярата щом си на ход...

 

... А в мъглявината на пътя

го чака един Океан –  ***

и той като него от мъка

и вихрена страст разлюлян...

 

И стигнал Човекът до Края

поема възви́шен назад,

а в Пътят обратен мечтае –

Промяна в познатия Свят!...

 

14.08.2020.                                           

*древния поклоннически път

**Ел Камино „върви“ под Млечния път

*** Атлантически океан

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....