30 abr 2005, 19:30

Ела 

  Poesía
835 0 1

          Гласът ти ме опива като вино,

         изпълнен е със нежност и любов...

         Сладко очарование потрепва фино,

         а аз не зная дали за него съм готов!

         Тъй дълго сам живях сред мрака

         на своята тъга и безверие голямо...

         А моята душа дълго, дълго те чака,

         да ме дариш с капка радост само...

         Но пак ела! Вярвам - аз те позная!

         Ще споделя с теб сърцето си горещо.

         Дари ме с  радост, научи ме да узная

         що е любов. И ако се случи с мене нещо

         и тръгна натам, откъдето път обратен няма,

         не  ще съжалявам, защото съм научил,

         защото съм изпитал земната обич голяма! 

© Валентин Кабакчиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тук, като че ли разпознавам присъствието на Тия:"Ще споделя с теб сърцето си горещо...И ако се случи с мене нещо и тръгна натам, откъдето път обратен няма..."
Propuestas
: ??:??