Ела
Гласът ти ме опива като вино,
изпълнен е със нежност и любов...
Сладко очарование потрепва фино,
а аз не зная дали за него съм готов!
Тъй дълго сам живях сред мрака
на своята тъга и безверие голямо...
А моята душа дълго, дълго те чака,
да ме дариш с капка радост само...
Но пак ела! Вярвам - аз те позная!
Ще споделя с теб сърцето си горещо.
Дари ме с радост, научи ме да узная
що е любов. И ако се случи с мене нещо
и тръгна натам, откъдето път обратен няма,
не ще съжалявам, защото съм научил,
защото съм изпитал земната обич голяма!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Кабакчиев Всички права запазени
Тук, като че ли разпознавам присъствието на Тия:"Ще споделя с теб сърцето си горещо...И ако се случи с мене нещо и тръгна натам, откъдето път обратен няма..."