30.04.2005 г., 19:30 ч.

Ела 

  Поезия
924 0 1

          Гласът ти ме опива като вино,

         изпълнен е със нежност и любов...

         Сладко очарование потрепва фино,

         а аз не зная дали за него съм готов!

         Тъй дълго сам живях сред мрака

         на своята тъга и безверие голямо...

         А моята душа дълго, дълго те чака,

         да ме дариш с капка радост само...

         Но пак ела! Вярвам - аз те позная!

         Ще споделя с теб сърцето си горещо.

         Дари ме с  радост, научи ме да узная

         що е любов. И ако се случи с мене нещо

         и тръгна натам, откъдето път обратен няма,

         не  ще съжалявам, защото съм научил,

         защото съм изпитал земната обич голяма! 

© Валентин Кабакчиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тук, като че ли разпознавам присъствието на Тия:"Ще споделя с теб сърцето си горещо...И ако се случи с мене нещо и тръгна натам, откъдето път обратен няма..."
Предложения
: ??:??