Ела
Гласът ти ме опива като вино,
изпълнен е със нежност и любов...
Сладко очарование потрепва фино,
а аз не зная дали за него съм готов!
Тъй дълго сам живях сред мрака
на своята тъга и безверие голямо...
А моята душа дълго, дълго те чака,
да ме дариш с капка радост само...
Но пак ела! Вярвам - аз те позная!
Ще споделя с теб сърцето си горещо.
Дари ме с радост, научи ме да узная
що е любов. И ако се случи с мене нещо
и тръгна натам, откъдето път обратен няма,
не ще съжалявам, защото съм научил,
защото съм изпитал земната обич голяма!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Кабакчиев Все права защищены
Тук, като че ли разпознавам присъствието на Тия:"Ще споделя с теб сърцето си горещо...И ако се случи с мене нещо и тръгна натам, откъдето път обратен няма..."