Ела

21 jul 2009, 21:34

Poesía

490 0 1

Ела, да забравим самотата.

Ела, да поживеем с лъжата.

Ела, да заблудиш съдбата.

Ела, да убиеш добротата.

Ела в душата ми, спри там

и ще разбереш думата "сам",

ще искаш да избягаш в мига,

ще проумееш, защо греша!

Може би дори ще полудееш,

но само света ще разсмееш.

Поел си риска да ме разгадаеш.

Браво, вече в моя свят ридаеш!

Но кой ли би те тук разбрал,

щом отдавна той не е живял,

от сърце не се е смял

и за любов не е копнял.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.