Ела, да забравим самотата.
Ела, да поживеем с лъжата.
Ела, да заблудиш съдбата.
Ела, да убиеш добротата.
Ела в душата ми, спри там
и ще разбереш думата "сам",
ще искаш да избягаш в мига,
ще проумееш, защо греша!
Може би дори ще полудееш,
но само света ще разсмееш.
Поел си риска да ме разгадаеш.
Браво, вече в моя свят ридаеш!
Но кой ли би те тук разбрал,
щом отдавна той не е живял,
от сърце не се е смял
и за любов не е копнял.
© Юлия Работова Todos los derechos reservados