21.07.2009 г., 21:34

Ела

835 0 1

Ела, да забравим самотата.

Ела, да поживеем с лъжата.

Ела, да заблудиш съдбата.

Ела, да убиеш добротата.

 

Ела в душата ми, спри там

и ще разбереш думата "сам",

ще искаш да избягаш в мига,

ще проумееш, защо греша!

 

Може би дори ще полудееш,

но само света ще разсмееш.

Поел си риска да ме разгадаеш.

Браво, вече в моя свят ридаеш!

 

Но кой ли би те тук разбрал,

щом отдавна той не е живял,

от сърце не се е смял

и за любов не е копнял.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Работова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...