Ела...
Вечност днес плаха да бъде...
нека в твоите устни пребъда...
Страст за теб съм в Нощта...
паднал за нас ще бъде Деня.
Говори, не спирай, Люби ме дори,
мека е постелята от твоя дъх.
Целуни ме с тези изкрящи очи...
дори да е последен този път.
Ела, прегърни ме, само теб копнея,
не търся вечност, щом няма те там.
Без теб в сивота и болка аз линея,
нощта за нас ще бъде вечен Храм.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados
