Mar 17, 2007, 1:48 PM

Ела...

Poetry

767 0 4

Вечност днес плаха да бъде... нека в твоите устни пребъда... Страст за теб съм в Нощта... паднал за нас ще бъде Деня. Говори, не спирай, Люби ме дори, мека е постелята от твоя дъх. Целуни ме с тези изкрящи очи... дори да е последен този път. Ела, прегърни ме, само теб копнея, не търся вечност, щом няма те там. Без теб в сивота и болка аз линея, нощта за нас ще бъде вечен Храм.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

velina (Велина)

Имам забележки, но като цяло има синхрон.

2007-03-18T10:58:01+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Хубав стих!
/ иСкрящи очи.../
Поздрави!

2007-03-18T09:58:18+02:00
Morgana (Ди)

Невероятно!!!

2007-03-17T15:00:36+02:00
Романтик (Христо Костов)

Хубав стих!!! Поздрави!!!

2007-03-17T14:23:00+02:00

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0