Вечност днес плаха да бъде... нека в твоите устни пребъда... Страст за теб съм в Нощта... паднал за нас ще бъде Деня. Говори, не спирай, Люби ме дори, мека е постелята от твоя дъх. Целуни ме с тези изкрящи очи... дори да е последен този път. Ела, прегърни ме, само теб копнея, не търся вечност, щом няма те там. Без теб в сивота и болка аз линея, нощта за нас ще бъде вечен Храм.