Уморих се да бродя с душата на скитница.
Вечен хаос, загубен в отчаяна страст...
Демон тъмен, навярно танцува под маската,
измамно целунал девица във буен екстаз.
Мигом трепнах, щом падна завесата.
Китарата звънна и в миг онемях...
Забрави, че трябва да сграбчиш принцесата -
студена колона, подпряла аркада с цветя.
Какъв ли театър е спретнал животът ни?
Докосна душата ми и потъна в мъгла.
Ти ,който целуна невярващ ръката ми,
застла ми завивка, а после ми стана съдба. ...