vasisid (Василена Костова)
87 301
4 июл. 2007 г., 09:13

EЛА 

  Поэзия
690 0 3
 

Уморих се да бродя с душата на скитница.

Вечен хаос, загубен в отчаяна страст...

Демон тъмен, навярно танцува под маската,

измамно целунал девица във буен екстаз.


Мигом трепнах, щом падна завесата.

Китарата звънна и  в миг онемях...

Забрави, че трябва да сграбчиш принцесата -

студена колона, подпряла аркада с цветя.


Какъв ли театър е спретнал животът ни?

Докосна душата ми и потъна в мъгла.

Ти ,който целуна невярващ ръката ми,

застла ми завивка, а после ми стана съдба.


Подобно на смъртник, вървящ към бесилото,

поисках да бъдеш  последната глътка вода.

Последната мисъл ще бъде венчилото.

Последната дума ще бъде... Ела!

                                                              02.07.07г

© Василена Костова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??