vasisid (Василена Костова) vasisid (Василена Костова)
4 87
Jul 4, 2007, 9:13 AM

EЛА

  Poetry
893 0 3
 

Уморих се да бродя с душата на скитница.

Вечен хаос, загубен в отчаяна страст...

Демон тъмен, навярно танцува под маската,

измамно целунал девица във буен екстаз.


Мигом трепнах, щом падна завесата.

Китарата звънна и  в миг онемях...

Забрави, че трябва да сграбчиш принцесата -

студена колона, подпряла аркада с цветя.


Какъв ли театър е спретнал животът ни?

Докосна душата ми и потъна в мъгла.

Ти ,който целуна невярващ ръката ми,

застла ми завивка, а после ми стана съдба.


Подобно на смъртник, вървящ към бесилото,

поисках да бъдеш  последната глътка вода.

Последната мисъл ще бъде венчилото.

Последната дума ще бъде... Ела!

                                                              02.07.07г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена Костова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0