vasisid (Василена Костова)
87 298
4.07.2007 г., 9:13 ч.

EЛА 

  Поезия
654 0 3
 

Уморих се да бродя с душата на скитница.

Вечен хаос, загубен в отчаяна страст...

Демон тъмен, навярно танцува под маската,

измамно целунал девица във буен екстаз.


Мигом трепнах, щом падна завесата.

Китарата звънна и  в миг онемях...

Забрави, че трябва да сграбчиш принцесата -

студена колона, подпряла аркада с цветя.


Какъв ли театър е спретнал животът ни?

Докосна душата ми и потъна в мъгла.

Ти ,който целуна невярващ ръката ми,

застла ми завивка, а после ми стана съдба.


Подобно на смъртник, вървящ към бесилото,

поисках да бъдеш  последната глътка вода.

Последната мисъл ще бъде венчилото.

Последната дума ще бъде... Ела!

                                                              02.07.07г

© Василена Костова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??