EЛА
Уморих се да бродя с душата на скитница.
Вечен хаос, загубен в отчаяна страст...
Демон тъмен, навярно танцува под маската,
измамно целунал девица във буен екстаз.
Мигом трепнах, щом падна завесата.
Китарата звънна и в миг онемях...
Забрави, че трябва да сграбчиш принцесата -
студена колона, подпряла аркада с цветя.
Какъв ли театър е спретнал животът ни?
Докосна душата ми и потъна в мъгла.
Ти ,който целуна невярващ ръката ми,
застла ми завивка, а после ми стана съдба.
Подобно на смъртник, вървящ към бесилото,
поисках да бъдеш последната глътка вода.
Последната мисъл ще бъде венчилото.
Последната дума ще бъде... Ела!
02.07.07г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Костова Всички права запазени
