25 jun 2007, 13:38
Ела
935
0
0
Ела
Ела при мен сега,
когато пак съм най-сама.
Докосни ме нежно с твоите длани
и тогава ще зараснат всички рани.
Обещай ми пак, че ще съм единствен пристан твой,
имам нужда да повярвам в това.
Имам нужда да повярвам, че ще бъдеш само мой,
макар да зная, че това е лъжа.
И когато пак си тръгнеш,
не ще те питам дали ще се завърнеш,
защото ти ще дойдеш, знам това,
когато пак те сполети тъга,
когато болката поиска да те задуши
и няма кой сърцето ти да утеши.
Непростимо е да знам, че ще те чакам и че тебе още ще обичам,
но това е единственото, в което съм убедена.
Защото колкото и да се гневя, колкото и да го отричам,
само ти носиш радост на душата ми сломена.
Ела при мен сега,
когато пак съм най-сама.
Докосни ме нежно с твоите длани
и тогава ще зараснат всички рани.
Обещай ми пак, че ще съм единствен пристан твой,
имам нужда да повярвам в това.
Имам нужда да повярвам, че ще бъдеш само мой,
макар да зная, че това е лъжа.
И когато пак си тръгнеш,
не ще те питам дали ще се завърнеш,
защото ти ще дойдеш, знам това,
когато пак те сполети тъга,
когато болката поиска да те задуши
и няма кой сърцето ти да утеши.
Непростимо е да знам, че ще те чакам и че тебе още ще обичам,
но това е единственото, в което съм убедена.
Защото колкото и да се гневя, колкото и да го отричам,
само ти носиш радост на душата ми сломена.
© НеЖнА и ДиВа Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
