Jun 25, 2007, 1:38 PM
Ела
961
0
0
Ела
Ела при мен сега,
когато пак съм най-сама.
Докосни ме нежно с твоите длани
и тогава ще зараснат всички рани.
Обещай ми пак, че ще съм единствен пристан твой,
имам нужда да повярвам в това.
Имам нужда да повярвам, че ще бъдеш само мой,
макар да зная, че това е лъжа.
И когато пак си тръгнеш,
не ще те питам дали ще се завърнеш,
защото ти ще дойдеш, знам това,
когато пак те сполети тъга,
когато болката поиска да те задуши
и няма кой сърцето ти да утеши.
Непростимо е да знам, че ще те чакам и че тебе още ще обичам,
но това е единственото, в което съм убедена.
Защото колкото и да се гневя, колкото и да го отричам,
само ти носиш радост на душата ми сломена.
Ела при мен сега,
когато пак съм най-сама.
Докосни ме нежно с твоите длани
и тогава ще зараснат всички рани.
Обещай ми пак, че ще съм единствен пристан твой,
имам нужда да повярвам в това.
Имам нужда да повярвам, че ще бъдеш само мой,
макар да зная, че това е лъжа.
И когато пак си тръгнеш,
не ще те питам дали ще се завърнеш,
защото ти ще дойдеш, знам това,
когато пак те сполети тъга,
когато болката поиска да те задуши
и няма кой сърцето ти да утеши.
Непростимо е да знам, че ще те чакам и че тебе още ще обичам,
но това е единственото, в което съм убедена.
Защото колкото и да се гневя, колкото и да го отричам,
само ти носиш радост на душата ми сломена.
© НеЖнА и ДиВа All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
