ела

10 jun 2007, 21:20

Poesía

454 0 3

С очи пресичам синята безбрежност.

В късчето небе около мене,

аз тебе виждам...

С вик раздирам тишината.

Чувствата във мен прииждат.

Душата ми ранена

търси твоята в нощта студена.

Ела, не чакай!

Аз тебе много дълго търсих.

Да бъда твоя,

отпила бих от чашата с отрова

и по ръба бих ходила в очакване,

с надеждата...

Да те докосна!

Крехка, нежна

в тебе да открия онази топлина,

която тъй отдавна криеш.

Ела!

Запали пожари!

В две очи със пламъци студени.

Ела!

Тъй както аз дойдох в нощта

и нежно изгрева да ни погали

с очакване при мене да останеш.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.