ела
С очи пресичам синята безбрежност.
В късчето небе около мене,
аз тебе виждам...
С вик раздирам тишината.
Чувствата във мен прииждат.
Душата ми ранена
търси твоята в нощта студена.
Ела, не чакай!
Аз тебе много дълго търсих.
Да бъда твоя,
отпила бих от чашата с отрова
и по ръба бих ходила в очакване,
с надеждата...
Да те докосна!
Крехка, нежна
в тебе да открия онази топлина,
която тъй отдавна криеш.
Ела!
Запали пожари!
В две очи със пламъци студени.
Ела!
Тъй както аз дойдох в нощта
и нежно изгрева да ни погали
с очакване при мене да останеш.
© Радка Иванова All rights reserved.
