10.06.2007 г., 21:20 ч.

ела 

  Поезия
464 0 3

С очи пресичам синята безбрежност.

 В късчето небе около мене,

аз тебе виждам...

 С вик раздирам тишината.

Чувствата във мен прииждат.

Душата ми ранена

търси твоята в нощта студена.

Ела, не чакай!

Аз тебе много дълго търсих.

 Да бъда твоя,

отпила бих от чашата с отрова

и по ръба бих ходила в очакване,

с надеждата...

 Да те докосна!

Крехка, нежна

в тебе да открия  онази топлина,

която тъй отдавна криеш.

Ела!

Запали пожари!

В две очи със пламъци  студени.

Ела!

Тъй както аз дойдох  в нощта

и нежно изгрева да ни погали

с очакване при мене да останеш.

 

 

© Радка Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??