23 jun 2007, 21:42

ела

  Poesía
1.1K 0 2

Вярваш ли че всичко бе магия?
Аз вярвам, щом успях да те открия,
когато от любовта опитвах да се скрия.
Не исках и да чуя...
Че нея я има,
не вярвах, отказвах да я приема!
А тя напук ми прати теб като душевен лек...
Ти ми даде нежност,
която и дете не може да дари,
обич, която оставя светли дири...
по които да вървя, не, всъщност да летя!
И пак ме хваща страх така идеален ли си ти?
Има ли те или си от моите мечти?
Да вярвам ли в любовта,
нима не си поредната лъжа?
Сърцето ме боли, да вярвам нямам сили...
Моля те, ела, докажи ми, любовта спаси ми...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...