r0s3nc3t0 (Росица Митева) r0s3nc3t0 (Росица Митева)
25
Jun 23, 2007, 9:42 PM

ела

  Poetry
1.1K 0 2

Вярваш ли че всичко бе магия?
Аз вярвам, щом успях да те открия,
когато от любовта опитвах да се скрия.
Не исках и да чуя...
Че нея я има,
не вярвах, отказвах да я приема!
А тя напук ми прати теб като душевен лек...
Ти ми даде нежност,
която и дете не може да дари,
обич, която оставя светли дири...
по които да вървя, не, всъщност да летя!
И пак ме хваща страх така идеален ли си ти?
Има ли те или си от моите мечти?
Да вярвам ли в любовта,
нима не си поредната лъжа?
Сърцето ме боли, да вярвам нямам сили...
Моля те, ела, докажи ми, любовта спаси ми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Митева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0