23 июн. 2007 г., 21:42

ела

1K 0 2

Вярваш ли че всичко бе магия?
Аз вярвам, щом успях да те открия,
когато от любовта опитвах да се скрия.
Не исках и да чуя...
Че нея я има,
не вярвах, отказвах да я приема!
А тя напук ми прати теб като душевен лек...
Ти ми даде нежност,
която и дете не може да дари,
обич, която оставя светли дири...
по които да вървя, не, всъщност да летя!
И пак ме хваща страх така идеален ли си ти?
Има ли те или си от моите мечти?
Да вярвам ли в любовта,
нима не си поредната лъжа?
Сърцето ме боли, да вярвам нямам сили...
Моля те, ела, докажи ми, любовта спаси ми...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...