Вярваш ли че всичко бе магия?
Аз вярвам, щом успях да те открия,
когато от любовта опитвах да се скрия.
Не исках и да чуя...
Че нея я има,
не вярвах, отказвах да я приема!
А тя напук ми прати теб като душевен лек...
Ти ми даде нежност,
която и дете не може да дари,
обич, която оставя светли дири...
по които да вървя, не, всъщност да летя!
И пак ме хваща страх така идеален ли си ти?
Има ли те или си от моите мечти?
Да вярвам ли в любовта,
нима не си поредната лъжа?
Сърцето ме боли, да вярвам нямам сили...
Моля те, ела, докажи ми, любовта спаси ми...
© Росица Митева Всички права запазени