25 abr 2008, 11:40

Ела...

  Poesía » Otra
1.1K 0 1

Затварям слепите очи и виждам себе си във друго тяло,
като фрагмент от друго време... овехтяло...
Разпилявам се като отломка от счупено стъкло...
Късове... събира се душата във прозрачно огледало...

Толкова се мразя, когато обожавам.
И раздирам се отвътре, без да се разпадам...
Толкова убийствено е пак да се събуждам
и толкова е уморително пак да ненавиждам...

Ела - стопли ме с ледени ръце,
Ела - изпий ме с призрачно лице...
Ела - накарай тази преспа да гори,
ела и избави ме ти от мрачните зори...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели ИзбериСи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...