Затварям слепите очи и виждам себе си във друго тяло,
като фрагмент от друго време... овехтяло...
Разпилявам се като отломка от счупено стъкло...
Късове... събира се душата във прозрачно огледало...

Толкова се мразя, когато обожавам.
И раздирам се отвътре, без да се разпадам...
Толкова убийствено е пак да се събуждам
и толкова е уморително пак да ненавиждам...

Ела - стопли ме с ледени ръце,
Ела - изпий ме с призрачно лице...
Ела - накарай тази преспа да гори,
ела и избави ме ти от мрачните зори...