Apr 25, 2008, 11:40 AM

Ела...

Poetry » Other

1.1K 0 1

Затварям слепите очи и виждам себе си във друго тяло,
като фрагмент от друго време... овехтяло...
Разпилявам се като отломка от счупено стъкло...
Късове... събира се душата във прозрачно огледало...

Толкова се мразя, когато обожавам.
И раздирам се отвътре, без да се разпадам...
Толкова убийствено е пак да се събуждам
и толкова е уморително пак да ненавиждам...

Ела - стопли ме с ледени ръце,
Ела - изпий ме с призрачно лице...
Ела - накарай тази преспа да гори,
ела и избави ме ти от мрачните зори...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

snowdrop (Тинка Това)

Развиваш се това ми харесва

2008-04-25T19:32:33+03:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0