25 апр. 2008 г., 11:40

Ела...

Поэзия » Другая

1.1K 0 1

Затварям слепите очи и виждам себе си във друго тяло,
като фрагмент от друго време... овехтяло...
Разпилявам се като отломка от счупено стъкло...
Късове... събира се душата във прозрачно огледало...

Толкова се мразя, когато обожавам.
И раздирам се отвътре, без да се разпадам...
Толкова убийствено е пак да се събуждам
и толкова е уморително пак да ненавиждам...

Ела - стопли ме с ледени ръце,
Ела - изпий ме с призрачно лице...
Ела - накарай тази преспа да гори,
ела и избави ме ти от мрачните зори...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0